Фамилията Холиани от Авдела на Гревена

Авдела

Общите фамилии, които носят власите (армъните) от Верия и Серес с тези на определени влахофони семейства от Южна България потвърждават далечния им авделийски поизход. По-конкретно, фамилията Холиани от района на град Пещера най-вероятно произхожда от Авдела, намираща се в областта на Гревена, подобно на други фамилии (например Галанис, Дзимас и т.н.). Членовете на авделийската фамилия Холиани се заселват и в селото Хионохори, намиращо се в областта на Серес. Клонът на фамилия Холианис, който се заселва на територията на съвременна Южна България, първоначално обитава колибарското селище Бакица в Рила заедно с други фалкари (бел.пр. - група от няколко влашки семейства заедно с техните стада образувана с цел окрупняване на стадото до 500 глави добитък) от Грамуща[1], като около 1930г. се установяват в град Пещера и други селища в областта (Ракитово, Дорково, Велинград).

След подчиняването на Авдела на турците, бива установен автономен режим и други привилегии от страна на централната власт, които биват загубени по времето на владичеството на Али паша в региона.

Самовластният Али паша създава автономната си държава на територията на Епир, Морея (Пелопонес) и голяма част от Тесалия. Той извършва систематични гонения срещу православните гърци, най-вече власи, от векове арматоли като заселва в арматолийските им селища ислямизирани верни нему арванити[2]. Влашките арматолийски селища понасят значителни щети, но власите не се подчиняват:

"Дори и проходите потурчиха,

превзеха ги арванитете [ислямизирани],

но докато вали снегът в планините,

на турчин не ще се преклоним"

Грамуща - Църквата ''Успение на Света Богородица''

Съпротивата на влахофоните Елини кулминира в жестоки сражения. Около 1770, по времето на гръцките въстания предизвикана от действията на руската флота под водачеството на адмирал Орлов, влашките села поемат значителен удар, като някои от най-значимите центрове (Мосхополи, Николица, Линотопи, Грамуща и др.) преживяват вандалски унищожения. Тамошните власи се разпръскват по всички посоки. Положението се влошава още повече, когато войските на Али паша разграбват и унищожават влашките села в Пинд. Именно с тези събития се свързва масовото преселение на Елиновласите от Пинд. В тези условия, някои фалкари от Грамуща и Авдела достигат до териториите на днешна Южна България.

По времето на Гръцката революция от 1821, авделийците се вдигат на оръжие и дават своя принос в общогръцката борба.

Най-значимият авделийски борец на Гръцката революцията е Мартос Рамос, адютант на Одисеас Андруцос. Авдела е и мястото на родовия произход на братята Манакиа, Милтос и Янис, които са първите гръцки кинооператори, както и на революционера от македонската борба Зисис Верос и на склуптура работещ с дърво Димитрис Агорастис.

В обобщение трябва да се отбележи, че в Пещера, Пазарджик, Пловдив и др. около 1770 се установяват в следствие на междуособните борби и фамилии от областите на Мецово, Загори (Вовуса), Аспропотамо, както и няколко от Мосхополи и т.н., които се занимават основно с търговия. Когато около 1930г. влахофоните животновъдски фамилии от колибарските селища се установяват за постоянно в град Пещера, те намират гореспоменатите фамилии като напълно побългарени с редки изключения на някои възрастни хора, които все още помнели своя произход.

Първа среща на род Холянови от Ракитово и Пещера

Георги Янков Попчев

На 20 юли 2014 година в Ракитово се проведе старателно подготвяната повече от година и очаквана с нетърпение среща на род Холянови. Данните за рода са събрани много трудно, защото от първо поколение няма живи, а от второ поколение са двама представители на рода, живеещи в Пещера и Ракитово. Освен това представителите на рода след съсипването на процъфтяващата аромънска метрополия Москополе през 1789 г. от Али паша Янински идват и пребивават в българските земи в района на Петрич, Самоков, Горна Джумая. Там са родени преди 165 г. и основателите на рода – дядо Костадин Холянов и съпругата му баба Елена Панакова /Холянова/, както и двамата им сина Георги, Щерьо и дъщерята Кераца.

Още в петък читалищният салон и фоайето бе подготвено за срещата на рода. В неделя към 10.00 часа в центъра на града бе посрещната групата от Пещера – 25 човека. Всички заявили участието си над 80 души се събраха пред дома на баба Зойка Георгиева Холянова /Янева/ - най-възрастната представителка на рода, която е на 88 години – второ поколение. Роднините се срещнаха с нея, много уважително си спомниха важни неща от историята на рода, от годините прекарани в Пещера след 1935 година, за идването й в Ракитово през 1944 г. и за още много вълнуващи моменти от живота на Холянови и Халачеви.

Времето беше прекрасно сякаш искаше да помогне за провеждане на тази първа среща. С пряпореца /хламбората/ и с хора свирени от Никола Янев – син на баба Зойка и трето поколение от Холянови започна и празничния ден. След няколко хора изиграни пред дома на Яневи се стигна до читалище „Будилник”. Направиха се общи снимки, по клонове, по семейства, водеха се разговори, завързваха се запознанства между по-младите, които не са се срещали и виждали.На входа за читалището всички бяха посрещнати от децата и закичвани с детелинка и надпис за първата среща на род Холянови. Пита с мед бе направена от Кети Холянова, а Елена Дузова от Дорково, също трето поколение, донесе две сладки пити за членовете на рода и гостите на срещата.

Във фоайето на читалището голям интерес предизвикаха родословното дърво с имената на основателите и всички по права линия 166 души, както и имената на снахи и зетьове от 88 сродени с Холянови родове с общ брой 254. Таблата със снимки на представители от рода от основателя дядо Костадин до най-малките от 6-то поколение предизвикаха много вълнения, насълзени очи, обич и съжаление, че срещата се провежда едва сега, когато много от тези хора не са между нас. Много снимки се направиха до дървото, таблата със снимки, до двете типични над 100 години оригинални армънски носии, до битовите ръкоделия, пошивки, възглавници, плетки на една кука, аши и др. Коментираха се годините на основателите – дядо Костадин Холянов роден през 1846 г. в Петрич и починал през 1938 г. в Пещера, на съпругата му баба Елена родена през 1846 г. и починала през 1930 г., също така и на техните деца и най-вече на внука им Михаил Георгиев Холянов живял и починал в Ракитово на 100 години и осем месеца и др.

В салона на читалището изненадата бяха водещите – двете чаровни братовчедки на 11 години Гергана Николаева Бангеева и Елена Михайлова Попчева. Почетена бе паметта на 16 починали от рода, изслушан бе химна на България. Интересен и подробен доклад за историята на род Холянови и сродените с него родове бе подготвен и прочетен от Георги Янков Попчев – сроден с Яневи и Холянови от 42 години. Всички присъстващи изслушаха с голям интерес и внимание данните за идването на членовете на рода преди повече от 165 години в района на Петрич, Самоков, Горна Джумая, Чекалица в Рила планина през първите години на 19 век и пребиваването им там до 1935 г, когато се заселват в Пещера. През 1944 г. с омъжването на Зойка Г. Холянова за Михаил Николов Чолак Янев в Ракитово започва заселването в нашия град, което приключва през 1947 г. с идването на братята Костадин, Михаил, Щерьо и сестра им Божана заедно с техните родители - дядо Георги Костадинов Холянов и баба Маруша Холянова. Разбра се, че основателите и техните деца отдавна са починали и че през 1929-1930 г. те избират България, а не се преселват в Румъния. Само една от представителките на рода след брака си в Дупница се заселва в Румъния и вече поколенията й живеят в Констанца, Букурещ, Кубадин и Канада. Силно впечатление направи /особено на предсавителите на трето и четвърто поколение/ описаното от най-възрастния представител на рода в Пещера Георги Щерев Холянов на 82 години в книгата си за основното препитание – овцевъдството в планината и в местностите Беглика, Пашовото, Мантарица, дере Мандра, Харманите, Баташко поле, за чудесната Родопска природа, за прекрасните и истински млечни продукти, за трудностите и каляването на членовете на Холяновия род и др.

Стана известен и най-малкия представител на рода от Ракитово – Мануел Антонов Ташев на 1.5 годинки правнук на Кети и Михаил Холянови.

Данните за рода напълно подкрепят основните изводи в доклада, че представителите на рода са достойни за делата на предците си: 32 са с висше образование, 6 с полувисше, 8 са студенти, 45 със средно образование, 30 учат. В рода има лекари, педагози, инженери, строители, специалисти по различни специалности, бизнесмени, юристи, общественици и др. Представители на рода вече работят в Канада, Румъния, Италия, Франция, САЩ, Испания, Англия и др. Гости на родовата среща /за трета година, на трета среща/ бяха кметът на Община Ракитово г-н Любомир Петков, г-н Васил Янакиев, Георги Щерев Холянов от Пещера на 82 г. написал книги за деца и възрастни. Те сърдечно привестваха присъстващите и пожелаха все така род Холянови да бъде единен и да дава своя принос в процъфтяването на общината, както и във възпитанието на младите в любов към миналото и продължаване традициите на предците.

Почти 60 мин. продължи програмата с участие на представители от различните поколения. Имаше рецитиране на стихове за Родината, концерт в гората, изпълнения на пиано, сложен, но прекрасен танц с въже, 4 авторски песни на Георги Щерев Холянов незрящ, но постигнал много като композитор, ръководител на групи, изпълнител и преподавател в София. По една песен изпяха и Никола Янев /Чоли/ и Димитър Христов Попчев – трето поколение. Всички те бяха дълго аплодирани и насърчавани при изпълненията.

След 13.30 часа отново във фоайето и в заведение „СИТИ”, заедно с обяда, запознанствата, снимките, тържеството продължи с хора, викторина за историята на рода, размяна на телефонни номера, адреси и обещания за близки контакти.

Срещата беше един чудесен родов празник, който остави прекрасни впечатления и спомени за всички участници. Желанието на всички бе това да стане традиция и на всяка година-две да се организира нова среща.

obshtinarakitovo.blogspot.gr

[1] Asterios I. Koukoudis, ''The Vlachs – Metropolis and Diaspora'', Zitros.
[2] Εμμανουήλ Στ. Βαλσαμίδης, ''Η πάλη της Νάουσας με τον Αλή πασά και οι Ξένες Δυνάμεις'', тук.