Костадин Тахов хвана кръста в Пещера - Ο Kostadin Tahov έπιασε τον Σταυρό των Θεοφανείων στην Πέστερα

Стотици жители и гости на Пещера пренебрегнаха студеното време и дойдоха около езерото в централния парк на града, за да бъдат част от Богоявленския ритуал по хвърлянето на кръста. Йордановден в Пещера започна със шествие, водено от всички пещерски свещеници. Костадин Тахов на 16 г., Георги Петров на 19г. и Йордан Ибишев на 22 години, който пристигна в Пещера заради празника от гр. Рединг в Обединеното Кралствоq бяха мераклиите, които предварително са представили кръщелно свидетелство. За втора, поредна година от ледените води на езерото кръста извади Костадин Тахов. През последните години в ритуала биват допуснати само онези, които предварително са заявили желание в съответния църковен храм.

peshterainfo

(Μετάφραση) Εκατοντάδες κάτοικοι και επισκέπτες στη Πέστερα αγνόησαν το κρύο και έφθασαν γύρω από τη λίμνη στο κεντρικό πάρκο της πόλης για να συμμετάσχουν στο τελετουργικό του Σταυρού. Η Ημέρα των Θεοφανείων στη Πέστερα ξεκίνησε με μια πομπή υπό την ηγεσία όλων των ιερέων της πόλης. 

Ο 16-χρονος Kostadin Tahov, ο 19-χρονος Georgi Petrov και ο 22-χρονος Ιordan Ibisev, που έφτασαν για τις διακοπές των γιορτών στη Πέστερα από την πόλη Reading της Αγγλίας, ήταν οι μερακλήδες οι οποίοι βούτηξαν για τον Σταυρό. Για δεύτερη συνεχή χρονιά ο Kostadin Tahov κατάφερε να πιάσει τον Σταυρό στα παγωμένα νερά της λίμνης. 

Τα τελευταία χρόνια επιτρέπεται να εκτελέσουν το τελετουργικό μόνο άτομα που έχουν δηλώσει από πριν την επιθυμία τους σε κάποιον από τους Ιερούς Ναούς της πόλης. 

Από το ιστολόγιο Βλαχόφωνοι Έλληνες:

Михаил Комбоянов извади кръста за втора поредна година - Για δεύτερη συνεχή χρονιά ο Mihail Komboyanov έπιασε τον Σταυρό των Θεοφανείων στην Πέστερα

Μετά το βουλγαρικό κείμενο, 

ακολουθεί το ελληνικό

Мишо извади кръста за втора поредна година

Пещера

За втора, поредна година Михаил Комбoянов улови кръста в ледените води на езерото в Пещера, предаде репортер на Пещераинфо. 

Общо четирима младежи се записаха в църквата "Св. Димитър" за да спазят мерките предприети за спокойното протичане на ритуала на Богоявление. Пещерските свещеници отслужиха Божествена литургия за здраве и благочестие на миряните. Към вече оповестените от Пещераинфо имена на нашите съграждани Венцислав Лилов и Михаил Комбoянов.се включи и Тодор Добрев.Пещерци си пожелаха здраве и берекет през новата година. И нарекоха както е крепко времето днес, така да е крепка и плодородна 2017 година. peshterainfo.com

O Mίσιο έπιασε τον σταυρό για δεύτερη συνεχή χρονιά

Πέστερα

Ο Mihail Komboyanov, βλαχόπουλο από τον κλάδο της Γραμμουστιάνικης οικογένειας Κομπογιάννη της διασποράς, για δεύτερη συνεχή χρονιά έπιασε τον Σταυρό στα παγωμένα νερά της λίμνης στην τελετή των Θεοφανείων της Πέστερας στη νότια Βουλγαρία!

Εγγράφηκαν συνολικά τέσσερις νεαροί στην εκκλησία του Αγίου Δημητρίου ώστε να τηρηθούν τα μέτρα που λαμβάνονται για την ομαλή διεξαγωγή της τελετής των Θεοφανείων. Βούτηξαν για τον Σταυρό οι: Ventsislav Lilov, Mihail Komboyanov και Todor Dobrev.

Οι πιστοί που συγκεντρώθηκαν για να παρακολουθήσουν την τελετή της κατάδυσης του Τιμίου Σταυρού και του Αγιασμού των Υδάτων με τους ιερείς της Πέστερας, ευχήθηκαν υγεία και ευημερία και σχολίασαν ότι τα ισχυρά καιρικά φαινόμενα που επικρατούν σήμερα αποτελούν προμήνυμα, όπως συνηθίζεται να λέγεται, ώστε να είναι δυνατό και γόνιμο το 2017!

17 -годишният Михаил Комбoянов хвана кръста на Богоявление в Пещера - Ο 17χρονος Mihail Komboyanov έπιασε τον Σταυρό των Θεοφανείων στην Πέστερα

Μετά το βουλγαρικό κείμενο, 

ακολουθεί το ελληνικό

17 -годишният Михаил Комбoянов хвана кръста на Богоявление в Пещера.

Той си пожела здраве, а на всички жители на града също да бъдат здрави и да имат късмет през годината. Михаил се хвърля в заледените води на езерото за втора, поредна година. Замразената повърхност на водното огледало вещае здрава и плодородна година за християните в Пещера, коментираха присъстващите. Стотици се събраха, за да станат свидетели на водосвета и хвърлянето на кръста. Църковният ритуал беше изпълнен от отец Любомир Траянов, архиерейски наместник на Пещерска духовна околия. Πηγή: peshterainfo.com

----------------

Ο 17χρονος Mihail Komboyanov, βλαχόπουλο με καταγωγή από την Γραμμουστιάνικη οικογένεια Κομπογιάννη, ήταν φέτος ο τυχερός που έπιασε τον Σταυρό στην τελετή των Θεοφανείων της Πέστερας στη νότια Βουλγαρία.

Οι κάτοικοι της πόλης του ευχήθηκαν υγεία και ανταπέδωσε με την ευχή να είναι υγιείς και να έχουν καλή τύχη όλο τον χρόνο. Ο Μιχαήλ βούτηξε στα νερά της λίμνης για δεύτερη συνεχόμενη χρονιά. Η παγωμένη επιφάνεια της λίμνης προμηνύει μια υγιή και παραγωγική χρονιά για τους χριστιανούς της Πέστερας, όπως σχολίασαν οι παρευρισκόμενοι.

Εκατοντάδες ήταν οι πιστοί που συγκεντρώθηκαν για να παρακολουθήσουν την τελετή της κατάδυσης του Τιμίου Σταυρού και τον Αγιασμασμό των Υδάτων με τον εφημέριο της Πέστερας πάτερ Lubomir Trajanov.

Фамилията Холиани от Авдела на Гревена

Авдела

Общите фамилии, които носят власите (армъните) от Верия и Серес с тези на определени влахофони семейства от Южна България потвърждават далечния им авделийски поизход. По-конкретно, фамилията Холиани от района на град Пещера най-вероятно произхожда от Авдела, намираща се в областта на Гревена, подобно на други фамилии (например Галанис, Дзимас и т.н.). Членовете на авделийската фамилия Холиани се заселват и в селото Хионохори, намиращо се в областта на Серес. Клонът на фамилия Холианис, който се заселва на територията на съвременна Южна България, първоначално обитава колибарското селище Бакица в Рила заедно с други фалкари (бел.пр. - група от няколко влашки семейства заедно с техните стада образувана с цел окрупняване на стадото до 500 глави добитък) от Грамуща[1], като около 1930г. се установяват в град Пещера и други селища в областта (Ракитово, Дорково, Велинград).

След подчиняването на Авдела на турците, бива установен автономен режим и други привилегии от страна на централната власт, които биват загубени по времето на владичеството на Али паша в региона.

Самовластният Али паша създава автономната си държава на територията на Епир, Морея (Пелопонес) и голяма част от Тесалия. Той извършва систематични гонения срещу православните гърци, най-вече власи, от векове арматоли като заселва в арматолийските им селища ислямизирани верни нему арванити[2]. Влашките арматолийски селища понасят значителни щети, но власите не се подчиняват:

"Дори и проходите потурчиха,

превзеха ги арванитете [ислямизирани],

но докато вали снегът в планините,

на турчин не ще се преклоним"

Грамуща - Църквата ''Успение на Света Богородица''

Съпротивата на влахофоните Елини кулминира в жестоки сражения. Около 1770, по времето на гръцките въстания предизвикана от действията на руската флота под водачеството на адмирал Орлов, влашките села поемат значителен удар, като някои от най-значимите центрове (Мосхополи, Николица, Линотопи, Грамуща и др.) преживяват вандалски унищожения. Тамошните власи се разпръскват по всички посоки. Положението се влошава още повече, когато войските на Али паша разграбват и унищожават влашките села в Пинд. Именно с тези събития се свързва масовото преселение на Елиновласите от Пинд. В тези условия, някои фалкари от Грамуща и Авдела достигат до териториите на днешна Южна България.

По времето на Гръцката революция от 1821, авделийците се вдигат на оръжие и дават своя принос в общогръцката борба.

Църквата „Успение на Св.Богородица“ посреща миряни вече 150 години

Написано от Величка Ачева

Пещера.

Днес църквата „Успение на Св.Богородица” в Пещера чества храмовия си празник, както и отбелязва 150 години от създаването си. Тази година юбилей чества и свещеникът Иван Каменаров, който служи в църквата от 1980 година.

От него научихме, че храмът е построен от гърци-цинцари, които наброявали стотина семейства и се занимавали основно с търговия и скотовъдство. Тъй като българите в Пещера вече имали две свои църкви, те пожелали да си имат своя. Така малцинството с единодушие решава да си построи църква на сегашното и място през 1865 година. Дават и името „Свето Успение Богородично”.

Първият свещеник, който започва да служи тук е грък от Цариград- Атанас Туртов. Естествено и службите са на гръцки език, защото когато държавата е била под турско робство, същевременно е била под духовно гръцко робство [?], припомня отец Иван. След него идват Аргириос, архимандрит Симеонос, Николас – отново грък.

През 1900-та година обаче, българите в Пещера, взимат църквата „Свето Успение Богородично” и назначават свой свещеник- Петър Константинов. Сменят и името на храма на „Св.Св. Кирил и Методий”, разказва отец Иван. Но според преданието една религиозна баба сънувала, че ако не се върне името на Св. Богородица ще има поличби по целия град. Тя разказала съня си на свещеника и отново върнали старото име на храма. 1909 година идва свещеникът Георги Пунчев, по неизвестни причини той остава само 1 година. От 1910 до 1939 година служи свещеник Димитър Копринаров, който е бил архиерейски наместник на пещерската духовна околия.

След неговата смърт идва свещ.Костадин Трендафилов, който остава в църквата до 1979 г. Аз лично го заварих, той беше пример за мен, спомня си отец Иван. Имаше хубав глас, служеше добре, обединяваше енорията си, но за съжаление църквата я заварих в лошо състояние, на последното място в града, с тъга си припомня свещеникът. Сградата беше с изгнило дюшеме, стара ел.инсталация, дъските по таваните бяха счупени, стенописът не можеше да се види.

Църквата „Успение на Света Богородица“ на Пе́щера - Ο Ι. Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου Πέστερας

Информация от български интернет страници:

На 15 август пещерци ще отбележат 150- годишнината от построяването на църквата "Успение на Света Богородица", съобщи Димитър Павлов- шеф на културата в Общината. Предвидени са тържествени служби по повод храмовия празник. Храмът е построен през 1865 година със средства от дарители куцо- власи. Първият частичен ремонт е направен през 1992 година. През 2012 годин започва реставрацията на иконописите в храма. Реставратор е Христина Георгиева, а средствата са осигурени от пещерци.[1]

Да се вземе под внимание: През 1880 г., при първото официално преброяване след Освобождението, във влизащото в автономната област Източна Румелия градче, има 758 къщи и 3871 жители, от които 2618 българи, 856 турци, 341 гърци (повечето арумъни), 53 цигани и един каракачанин. 4 години по-късно населението на Пещера е 4704 души, а къщите – 876.[2]

---------------------------

Οι πληροφορίες προέρχονται από βουλγαρικές ιστοσελίδες:

Ο Ι. Ναός Κοιμήσεως Θεοτόκου Πέστερας γιορτάζει τα 150 χρόνια από την ίδρυσή του, δήλωσε ο Ντιμίταρ Παύλοβ -υπεύθυνος πολιτισμού του Δήμου. Ο Ναός χτίστηκε το 1865 με κεφάλαια από δωρεές Κουτσοβλάχων. Η πρώτη μερική ανακαίνιση έγινε το 1992. Το 2012 ξεκίνησε η αποκατάσταση των αγιογραφιών του Ναού. Υπεύθυνη της αποκατάστασης η Χριστίνα Γκεοργκίεβα, με κεφάλαια που προέρχονται από πολίτες της Πέστερα.[1]

Йоанис Николидис

Първа част, Виена 1794

Йоанис Николидис (на гръцки: 

Ιωάννης Νικολίδης) е гръцки учен, лекар, 

деец на Гръцкото Просвещение.[1][2][3]

Николидис е роден в 1745 година в западномакедонското влашко (армънско) село Грамос (Грамуста), Османската империя. След разрушаването на Грамос в 1769 година от албански банди, семейството му се мести във паланка Клисура. Учи в Сятища и заминава за австрийската столица, където учи медицина във Виенския университет, от който получава докторска степен в 1780 година. Получава благородническа титла и служи като личен лекар на императрицата на Свещената Римска империя Мария Терезия​​. До смъртта си в 1828 година живее във Виена.

Участва в гръцкото революционно движение и е сътрудник на Ригас Фереос.

Николидис е важна научна фигура на гръцкото Просвещение и е автор на важни медицински трудове, подпомогнали развитието на гръцката медицина - докторската му дисертация за стомашно-чревните заболявания „Disseratio Inauguralis Physiologico“ (1780) и „Ερμηνεία περί του πώς πρέπει να θεραπεύεται το Γαλλικόν Πάθος, ήγουν η Μαλαφράντζα“ (Трактат за за това как трябва да се лекува френската страст, малафрандзата, 1794), обширно пионерно проучване на сифилиса. В „Трактата“ превежда от немски на прост гръцки език есето на професора по медицина от Виенския университет Антон фон Щьорк с речник на болестите и фармацевтичните препарати. Той използва народен език и се опитва да достигне до читателя, който не разполага с познания по медицински въпроси.(тук)

Песента на грамостяните от Бакица за последният им кехая, Никола Карамани

Николас Караманис
със семейството си

Μετά το βουλγαρικό ακολουθεί το 

ελληνικό κείμενο...

Димо Гуда - Деспина Папастергиу

Николас Караманис, произхождащ от пастирско семейство от малкото градче Грамуста[1] се ражда в град Драма, където семейството му обичайно презимува, като през летата семейството се премества във високопланинските пасища на Беглика в района на Родопите в Южна България. След начертаването на държавните граници, семейството на Николас Караманис остава в България за разлика от много други семейства, които преминават в Гърция и се установява в грамостянското село Бакица (Куртово) в Рила планина и в последствие в село Дорково в северозападните Родопи.

Впоследствие, някои от членовете на семейството се преселват в Румъния в резултат на мощно развиващата се румънска пропаганда, която се облагодетелства от условията на лошите международни отношения между Гърция и България, продължаващи дори и след установяването на държавните граници. За елинизмът на север и по-специално за влахоговорящите гърци, които понасят продължителното и увеличаващо се подтисничество на османци, българи и румънци, Одисеята не е приключила. В допълнение, съществуват податки, според които елиновласите (армъни) живеещи в близост до гръко-българската граница остават верни на елинизма, въпреки насилието и много от тях предусещайки бъдещето се преселват трайно в Гърция преди и след подписването на Букурещския мирен договор (1913)[2]. Съдбата на тези, които остават в Южна България, след начертаванетото на границите е вече определяна и контролирана от българският и румънският фактор. Може би не е случаен фактът, че по-голямата част от преселниците в Румъния произлизат от диаспората на Елиновласите, които поради постоянните конфликти с албанските мюсюлмани са напуснали бащините си домове и са потърсили убежище другаде -и в някои райони на Южна България, запазвайки гръцкото си самосъзнание[3]. Румънската страна обещава земя, добитък и дом на стойност 50 000 леи на всяко семейство, което се пресели в района на Добруджа със срок на изплащане на заетата сума от 30 години[4]. Тези обещания в последствие не са материализирани, но въпреки това стръвта е твърде съблазнителна за бедните гръцко влашки семейства. 

Николас Караманис остава в България и след като изживява конфискацията на имуществото си от комунистическия режим и други преследвания срещу личността му бяга във Велинград, където изживява по-голямата част от живота си. 

Баница с кисело мляко и яйца (Пита ку мъркат'у ши оуъ)

Μετά το βουλγαρικό ακολουθεί το 

ελληνικό κείμενο..

Димо Гуда

Един от многото специалитети на власите (армъни) Баниците се приготвят за празници или в недеяля когато се събира цялото семейство на обяд.

Спомням си голямата и плитка бакърена тава с инициалите на пра-баба и датата на сватбата й,изписани на едната страна на тавата. От другата страна имаше бакърена халка за окачване на стената.

Винаги като видя тавата и се сещам за баниците в нея-с киселец, мляко и яйца, сирене, праз и кайма.

Това беше вкусът от моето детство...

~ За тестото:

1 чаша вода,топла

2 с.л. зехтин

2 с.л. оцет

1 ч.л. сол

Брашно колкото поеме (средно около 300-400гр.)

~ Плънка:

500гр. кисело мляко

2-3 яйца

2-3 лъжици брашно в зависимост от густотата на киселото мляко

~ Свинска мас за мазане

Приготвяме тестото. Оставяме мекото и еластично тесто да отпочине около половин час. Разделяме на 2 равни части и всяка част на още 6. Това зависи от размера на тавата и от поетото брашно.

По принцип баниците се приготвят за празници и в големи тави. Оригиналната рецепта е да се раздели тестото на 2 и после всяка топка на още 12.така получаваме 24 гюзлемета (топчета).

Разточените малки корички ги намазваме с мас и редим една върху друга.

Така получаваме 2 купчинки по 6 или 12 в зависимост от броя на корите.

Оставяме на студено за няколко часа. Трябва да се втвърди маста,за да може после да се разточи по-лесно.

Приготвяме плънката.

Разточваме първата кора около 0,5 мм дебелина,като мерим размерът и да бъде по-голям от този на тавата, или с други думи казано да излизат краищата извън тавата.

Познатата и непозната Гърция - Мецово / Μέτσοβο

Мецово

Традиционният гръцки пейзаж с планини, чиито била са изпълнени с храсти и самотни дървета остава зад нас, а селцето, към което се отправяме е закътано между два склона на планината Пинд и около него всички хълмове са наситено зелени. Срещу нас тук-там се виждат покриви на къщи с тикли и всичко напомня на типичната за Балканите атмосфера от времето на пробуждането на нациите и създаването на националните държави. В селото прииждат непрестанно автобуси с туристи, които на тълпи слизат и нахлуват в магазините, бързо изнасят торби и ги товарят обратно в автобусите. Беше ми много любопитно какво толкова пазаруват от това селце, в което живеят около 3000 души, но бързо получих отговор на въпроса, загнездил се в главата ми - ами то навсякъде едни реклами на сирена висят, а и как иначе да е при тази природа наоколо. Но не само тучните ливади са причините за овцевъдството в региона, а и жителите на селото. А това са пиндските власи или армъни. Та този клон на арумъните (защото и у нас има) изповядва православната религия, а езикът им е близък до румънския. Естествено говорят и гръцки език...

Някога, а и сега хората в това село се препитавали от овцевъдство. В миналото те мигрирали със стадата си, за да намерят сочна тревица за тях и да подсигурят добра паша. Днес вече има модерни ферми, които произвеждат различни млечни продукти. Има и малка фабрика за различни макаронени изделия. Ама и те не са обикновени, а има десетки видове - с манатарки, спанак, ядки, домати, пипер и какво ли още не. Магазинчетата са пълни с тези продукти, с уханни подправки и лековити билки, с палитра от множество видове мед. Пред много от тях има по един манекен с местната женската носия "от старите времена". Различни дървени изделия са накипрени из сувенирните магазини. В Йоанина се въздържах от покупката на нещо, което ме човъркаше през цялото време и май щях да си остана само с дървената джаджа за изцеждане на цитруси, без която сигурно нямаше да мога да живея...Обяснявах на спътниците си, че не съм успяла да си купя нещо и много съжалявам, ама няма как да се върна обратно, но не разказвах за моята "любов". ...До влизането в едно магазинче, пълно с любимите ми "дървении", а когато останалите започнаха да пазаруват, вече беше решено - този път няма да пропусна... И за свое собствено учудване успях да се спазаря и от цената от 15 евро да докарам до 8 и да си купя един дървен кръг, който с най-сияйната усмивка замъкнах до колата, без да ме е грижа, че е горещо и трябва да го мъкна.

А задоволството от покупката ме подтикна да припкам с криле из малките улички и да се насладя на атмосферата на селището.